Слончето Лизи, промишлен талисман от Първата световна война в Шефийлдс

Британският северен град Шефилд е известен в Обединеното кралство като „Стоманеният град“.

Големият брой стоманолеярни на Шефилд му спечели този прякор и като такъв той беше жизненоважен град за британските военни усилия както през Първата, така и през Втората световна война.

По време на Първата световна война огромното количество стомана, произведена в Шефилд, е от решаващо значение за военно-промишлената машина. Като такова събирането на скрап беше нещо обичайно в Шефилд.

Една военновременна икона на Шефилд щеше да дойде от стоманодобивната индустрия и тя беше индийският слон Лизи.

„Натиснат в експлоатация“

През 1916 г. бизнесът на местния дилър на скрап от Шефилд Томас Уорд е жизненоважен за захранването на леярните и производителите на стомана в Шефилд, осигурявайки хиляда тона метален скрап за стоманодобивната индустрия в града всеки ден.

Тъй като по това време правителството беше реквизирало повечето от конете в страната за използване в Европа, Уорд се нуждаеше от нещо, за да тегли каруцата си из града.

Поради тази нужда, Уорд наема Лизи от менажерия, управлявана от Уилям Седжуик в Wicker Arches на Шефилд.

Лизи помогна за транспортирането на машини и боеприпаси из града, както и за поддържането на работата на леярните в Шефилд с ежедневните си доставки на скрап.

Оценка Sheffield Lass

Лизи се превърна в обичайна черта около Шефилд, често виждана да се движи по улиците на града, нагоре и надолу по многобройните хълмове на Шефилд и да се осмелява да отиде до стоманодобивните заводи, за да поддържа пещите им.

Носеше чифт специално изработени кожени ботуши, за да попречи на острите метални отпадъци да наранят краката й, когато беше в стоманодобивния завод.

В края на всеки ден Лизи можеше да бъде видяна да спи в конюшнята си.

Тя много бързо завладя сърцата на местните жители на Шефилд. Всеки ден те я виждаха усилено на работа и тъй като самите те бяха трудолюбиви хора, започваха да я гледат като една от своите.

Освен това, подобно на северните жители на Шефилд, Лизи беше известна с това, че понякога беше малко нахална.

Веднъж тя изяде шапката на млад ученик, а също така пъхна багажника си през отворен прозорец, за да вземе прясно изпечен пай, който изстиваше.

Лизи също веднъж събори тягов двигател, докато си играеше с него като с играчка. Тя обаче помогна и извън ежедневната си работа, когато сама извади затрупан от сняг двигател.

Не след дълго Лизи се превърна в местна знаменитост в Шефилд.

След войната

След края на Голямата война има няколко противоречиви истории за случилото се с Лизи.

Някои истории казват, че Лизи продължи да работи за Томас Уорд след войната – в края на краищата тя можеше да върши работата на три коня сама.

Тези истории гласят, че Лизи в крайна сметка се е оттеглила от работата си за Уорд, след като калдъръмените улици на града са й наранили краката, изживявайки дните си като теглич на плуг във ферма.

Други истории предполагат, че тя се е върнала в менажерията на Седжуик и е започнала работа в цирк, вероятно дори в легендарните циркови турнета на Босток и Уомбуел, или че е била закупена от зоопарк.

Прочетете още: 9 интересни факта за войната във Виетнам >>>>

„Стадото от Шефилд“

Въпреки че не е известно какво се е случило с Лизи, ефектът, който е имала върху Шефилд, никога не е бил забравен.

Стоманодобивната промишленост на Шефилд се оказа решаваща за производството на боеприпаси за Великобритания и без нея усилията им щяха да бъдат силно намалени.

Тя също служи като символ за това колко гостоприемен е Шефилд.

След Първата световна война Шефилд видя голям брой имиграции и е един от малкото градове, които не са преживели социални катаклизми или вълнения в резултат на следвоенната имиграция след Първата световна война.

През 2016 г. Шефилд организира най-голямата си публична изложба на изкуство в чест на Лизи. 58 различни 1,6-метрови слона от фибростъкло бяха разпръснати из центъра на град Шефилд.

Декорирани в живи шарки от местни художници, тези слонове бяха изложени из целия град през лятото, преди да бъдат продадени на търг в подкрепа на Детската болница в Шефилд през октомври 2016 г.

Дори почти век след нейната служба, паметта и наследството на Лизи продължават да влияят на град Шефилд по красив положителен начин.