Персонализирани сигнали до шофьорите намаляват ПТП

Умората у водачите е фактор, допринасящ за 15% до 20% от сериозните пътнотранспортни произшествия. Технология, вградена в софтуера на автомобила, алармира за проблеми, преди шофьорът да ги осъзнае.

Изследователи от ЕС предлагат авангардни технологии за откриване на ранни признаци на умора и непоследователно поведение на хората зад волана. Персонализирани сигнали към водачите ще намалят пътнотранспортните произшествия.

Когато Карло Полидори шофира и започне да разтрива с ръка врата си, знае, че вероятно е време да направи почивка. Това е знак, че започва да се изморява зад волана.

Полидори, който е председател на италианската Асоциация на професионалистите по пътна безопасност, шофира от десетки години, без да осъзнава навика си. Той го забелязва през 2022 г., когато се присъединява към проект на ЕС за създаване на съвременно електронно устройство, което може да проверява способността на хората за управление на превозното средство.

Признаци за сънливост

„Преди нямах представа, че това е показател за настъпваща умора“, казва Полидори, чиято асоциация — известна още като AIPSS — насърчава най-добрите практики в областта на пътната безопасност.

AIPSS участва в изследователски проект, получил финансиране от ЕС за разработването на по-добър начин за откриване на наченки на психическа и физическа умора у водачите. Наречен FITDRIVE, проектът е с продължителност три години и половина и продължава до края на февруари 2025 г.

Екипът на FITDRIVE, ръководен от Технологичния център ITCL в Испания, разработва технология за вграждане в софтуера на автомобила, която ще изпраща на водачите съобразени със състоянието им сигнали, когато трябва да обърнат повече внимание на пътя или дори да направят почивка.

„Наблюдаваме физиологическото състояние на водача“, казва Полидори. „Следим кога водачът е в състояние да шофира и предприемаме действия, когато не е.“

Макар че съществуващите технологии в тази област могат да изпращат сигнали, когато хората се отклоняват от лентата или шофират непоследователно, това е предимно бордов софтуер, който не е съобразен с индивидуалните характеристики на всеки водач.

Пътни изпитвания

Умората у водачите е фактор, допринасящ за 15% до 20% от сериозните пътнотранспортни произшествия според доклад на Европейската служба за наблюдение на безопасността на движението по пътищата от 2021 г.

Около 20 400 са убитите в пътнотранспортни произшествия в ЕС през 2023 г. според Европейската комисия. Макар това число да представлява спад от 1 % в сравнение с 2022 г., Комисията заявява, че твърде малко държави от ЕС са напът да постигнат целта за намаляване наполовина на смъртните случаи по пътищата до 2030 г.

FITDRIVE е един от редицата проекти на ЕС, които търсят начини за намаляване на пътнотранспортните произшествия в Европа с фатален изход. Изследователите вярват, че с правилната технология хората могат да бъдат подтикнати да шофират по-безопасно.

Първото предизвикателство при изследванията им е да намерят отговор на един основен въпрос: кога точно водачът започва да се уморява. Екипът на FITDRIVE събира тези данни чрез изпитвания върху групи доброволци.

Досега доброволците са управлявали автомобилни симулатори и са шофирали по затворени писти в Испания и Италия при различни метеорологични условия. Изпитванията са проведени през 2023 г.

Планът е преди приключване на проекта да се проведат реални изпитвания в Ирландия, Испания и Италия.

Събраната по време на първите две серии от изпитвания информация е от камери, следящи лицата на водачите, и комплекти за главата за наблюдение на мозъчните вълни.

Данните ще бъдат въвеждани в алгоритъм, който, в съчетание с електронна гривна, може да открива кога настъпва умора у водача. Гривната ще наблюдава сърдечната честота, моделите на движение на ръцете и потенето, за да открива кога водачът започва да се уморява.

Алгоритъмът ще се обучава и приспособява към всеки отделен водач.

Системата се настройва прецизно сама, като непрекъснато събира данни, за да си изгради представа за всеки водач и да оцени рисковете по време на конкретния курс на шофиране. По този начин тя може да открива индивидуални признаци на умора, като например когато Полидори докосва тила си.

„Това е голямата разлика със съществуващите системи за откриване на умора“, казва той. „Системата се адаптира към всеки водач. Тя може да го предупреждава за проблеми, преди самият той да ги осъзнае“.

Научете повече: ДИГИТАЛИЗАЦИЯ ЩЕ НАПРАВИ ПО-ПРОЗРАЧНА ПОДГОТОВКАТА НА ШОФЬОРИ >>>>

Надстройване на системите

Настоящите технологии, които могат да разпознават кога водачът се движи непоследователно или се отклонява от лентата, се основават на изпитвания, извършени върху голям брой доброволци, и включват универсален алгоритъм за водачите.

Тъй като всеки има собствен стил на шофиране, тези методи не винаги са достатъчно точни.

В проекта участват 10 партньори от седем държави, включително Германия, Испания, Франция и Швеция. Сред участниците са Advanticsys — испанско дружество, специализирано в датчици и софтуер, и Европейската асоциация на центровете за обучение на водачи на МПС.

Технологията на FITDRIVE може да бъде полезна дори за самоуправляващи се автомобили, за чиито действия в предвидимото бъдеще ще се изисква да бъдат надзиравани от пътниците, които трябва да бъдат готови да поемат контрола при необходимост.

За целта някой в превозното средство трябва да бъде нащрек в ключови моменти, вместо да спи или чете. Система, подобна на тази на FITDRIVE, може да се използва в самоуправляващите се автомобили, за да наблюдава хората в тях и да гарантира, че те имат достатъчна готовност, за да се намесят.

По-безопасен превоз на товари

Сигурността, че водачите на тежкотоварни превозни средства запазват концентрацията си зад волана, е целта на друг проект, финансиран от ЕС.

Наречен i-DREAMS, той приключва през април 2023 г., след четири години работа, и предлага начин за известяване на водачите на камиони, когато започват да шофират по начини, които не са безопасни. На тежкотоварните превозни средства се дължат 14% от всички пътнотранспортни произшествия с фатален изход в ЕС през 2020 г.

Проектът обединява 13 партньори от осем държави, включително Австрия, Белгия, Гърция, Нидерландия и Словения. Извършени са изпитвания върху 600 водачи, проведени на обекти в пет държави.

Като използва данни от превозните средства, водачите и заобикалящата среда, екипът по проекта създава статистическа мярка за това кога водачите упражняват контрол и — ако не го правят — изпраща звуково предупреждение чрез приложение за смартфон.

То изпраща сигнал, когато водачът се движи твърде близо до предното превозно средство, особено по мокри пътища.

Приложението може освен това да обучава водачите да шофират по-добре. По време на проекта на участниците в изпитването се дават точки въз основа на това колко добре шофират.

„Звуковите сигнали подобриха качеството на шофиране на участниците в изпитването“, казва Том Брийс, който ръководи i-DREAMS и е професор в катедрата по инженеринг на трафика в университета в Хаселт, Белгия. „Качеството на шофиране се подобри още повече при водачите, които се обучаваха в приложението“.

Гаранции при застраховане

Приложението вече се използва от някои компании.

Според Брийс например застрахователно дружество използва приложението, за да наблюдава застрахованите от него водачи на камиони — особено при превозвачи с недобра репутация.

Някои компании, особено такива с по-голям процент злополуки от средния, имат по-ограничен достъп до изгодни застраховки.

Приложението i-DREAMS позволява на тези превозвачи да получат застраховка, при условие че всичките им водачи го използват.

Производителите на автомобили също могат да използват тази технология в бъдеще, за да проверяват дали водачите, използващи система за поддържане на скоростта и дистанцията, наистина внимават, особено при опасни условия.

„Нужно е да стимулираме водачите да управляват по-безопасно, особено сега, когато автомобилите стават частично автономни“, казва Брийс.

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.