Пазарът на въглеродни кредити е в криза, предстои завой

Разочарованието от измамните схеми е шанс за иноваторите

Все повече корпорации се отдръпват от най-популярния инструмент за опазване на климата.

Все повече проблеми и недоверие хвърлят сянка над мултимилиардния глобален пазар на въглеродни кредити. Някои от големите проекти в тази област се провалиха, а редица разследвания разкриха несъстоятелността на схемата в множество случаи. Все повече корпорации се оттеглят от пазара и изглежда изчакват да видят в какво посока ще се развие тенденцията.

Голямото обещание на схемата за търговия с въглеродни емисии и т.нар. кредити е в това, че компаниите и отделните лица могат да балансират замърсяването с парникови газове, което генерират, като плащат на други страни за улавяне на въглеродни емисии от атмосферата. Например, собствениците на земя могат да засаждат дървета – метод, който е добре познат като средство за улавяне на CO2.

Намаляване на CO2 емисиите

Замърсителите плащат на залесителите и собствениците на земя, за да садят определени бройки нови дървета, без значение, че замърсяването е генерирано някъде другаде. В някои случаи се плаща не за залесяване, а за поддържане и запазване (не-изсичане) на съществуващи гори. Част от екологичните проекти включват също така изграждане на ВЕЦ, фотоволтаични ферми и др.

Големият срив на пазара настъпи след публикация преди около месец в изданието „New Yorker“, която твърди, че на вятъра са отишли милиони въглеродни кредити, генерирани от „Kariba“ – гигантски проект, спечелил близо 100 милиона долара за предполагаемо предотвратяване на обезлесяването в Зимбабве.

Почти по същото време разследване Guardian и изследователи от Corporate Accountability анализираха 50-те „най-добри“ проекта за компенсиране на въглеродни емисии – тези, които са продали най-много въглеродни кредити на световния пазар. И разкритията им бяха шокиращи:

• Общо 39 от 50-те най-добри проекта за компенсиране на емисиите (78%) са категоризирани като вероятни „боклуци“ или безполезни поради един или повече фундаментални недостатъци, които подкопават обещаното намаляване на емисиите.
• Осем други (16%) изглеждат проблематични: доказателствата предполагат, че може да имат поне един фундаментален недостатък и са потенциални „боклуци“.
• Ефикасността на останалите три проекта (6%) не може да бъде определена окончателно, тъй като няма достатъчно публична, независима информация за адекватна оценка на качеството на кредитите и/или точността на заявените от тях ползи за климата.
• Като цяло 1,16 милиарда долара въглеродни кредити са изтъргувани досега от проектите, класифицирани от разследването като „вероятни боклуци“ или безполезни; още 400 милиона долара от закупени и продадени кредити са потенциални „боклуци“.

В какво се състои проблемът с еко-проектите?

Изследователи и журналисти непрекъснато изтъкват множество проблеми при различните „офсетни“ проекти от години. Тези проекти често вредят на местните общности и не успяват да осигурят обещаните ползи за климата.

Един от проблемите е реализация на проекти, които поглъщат пари от корпоративните „кредити“, без да прибавят нова стойност. Това са начинания като например запазването на гори, които така или иначе са щели да бъдат запазени.

В някои случаи разследванията намекват, че пазарът на въглеродни кредити има връзка с бурни горски пожари, които „унищожават ефекта от плащания, правени с години, само за няколко дена“.

По-големи са проблемите с язовирите и ВЕЦ-овете към тях. Самото им изграждане коства тежка цена за природата. Но има и голяма социална цена: често одържавяването на земята е за сметка на свиване на обитаемите зони на местните общности, някои от които са племена с и без друго ограничена територия на обитание. Схемите с изследване на цели села са честа практика при строежи на язовири.

Компаниите се отдръпват

Но самата тежест и последователност на критиките все повече изглежда резонират на ниво, което компаниите не могат да пренебрегнат. В проучване от края на 2022 г. около 40% от корпоративните респонденти посочват, че са загрижени за „риска за репутацията си“ заради публичните критики към проекти за компенсиране на въглеродни емисии.

В доклад от миналата седмица консултантската фирма Carbon Direct подчерта рязък спад в търсенето в основните групи, които издават кредити и управляват доброволни въглеродни пазари. Налице е „фундаментално намаляване на търсенето на по-рискови кредити“, особено разработените от ООН горски кредити REDD+, които бяха обект на проучване през септември.

Наблюденията загатват за опити за преориентиране. Много компании се отдръпват от кредити, „които просто твърдят, че предотвратяват емисиите, както когато собствениците на земя се съгласят да не изсичат гори“. Но в същото време изглежда фирмите се оглеждат за по-“качествени“ инициативи. Те търсят проекти, които надеждно отстраняват въглеродния диоксид от атмосферата и го съхраняват.

Какво ще рече качествени проекти? Това са всички видове начинания, които водят до съществено извличане на въглерод от атмосферата и които лесно и убедително могат да го докажат.

Шанс за иноваторите

Анализаторите сочат, че промяната на посоката е шанс за всички „внимателно управлявани и внимателно наблюдавани“ начинания за: повторно залесяване, заравяне на биовъглен (материал, подобен на въглен, образуван от растителна материя, който може да отделя въглерод в почвата), фабрики за директно улавяне на въглерод, използване на дървета и растения за производство на енергия, топлина или гориво, като същевременно се улавят и отделят произтичащите емисии (подход, известен като „биомаса с отстраняване и съхранение на въглерод“).

Към днешна дата тези категории проекти са малки. Пред тях има много технически, икономически и пазарни предизвикателства. Тъй като глобалният въглероден пазар продължава да расте, следва да очакваме много текущи проучвания, истории и спорове относно това кои подходи надеждно противодействат на изменението на климата и какво ще са готови да платят пазарът и правителствата за подобни усилия.