Микрогравитацията може да унищожи имунитета на астронавтите

С наближаването на нова ера на пилотирано изследване на космоса, включително разширени мисии до Луната и Марс, планирани за десетилетия напред, учените проучват внимателно как космосът може да повлияе на имунната система на астронавтите.

Екип от шведския институт Королинк проучи как микрогравитацията, изпитвана от космическите пътници, може да повлияе на Т-клетките – това са вид лимфоцити, бели кръвни клетки, които играят ключова роля в борбата с болестите.

Резултатите от изследването могат да помогнат да се обясни защо промените, които настъпват в Т-клетките на астронавтите в космоса, могат да продължат, когато се върнат на Земята, отбелязва Space в публикация за експеримента.

Дългосрочните промени могат да накарат Т-клетките да станат по-малко активни и по-малко ефективни в борбата с инфекциите, оставяйки астронавтите уязвими за повторна инфекция с латентни вируси.

И така, НАСА вече гледа към бъдещето, включително към мисии на Луната и дори на Марс. Очаква се мисията Артемида-3 да изпрати екипаж на Луната през 2025 г. И това, според агенцията, вероятно ще позволи на хората да стигнат повърхността на Марс още през 2030 г.

„За да могат астронавтите безопасно да отидат на космически мисии, трябва да разберем как е засегната тяхната имунна система и да се опитаме да намерим начини да се справим с негативните промени. Успяхме да проучим какво се случва с Т-клетките, които са ключов компонент на имунната система, когато са изложени на безтегловност“, казва Лиза Вестерберг, ръководител на изследването от института Королинк.

Какви тестове предприе екипът?

Вместо да експериментира в космоса, екипът на Вестерберг пресъздава част от космическата среда на Земята. Учените използват специално водно легло, което подвежда тялото да мисли, че е в безтегловно състояние.

В експеримента, продължил 3 седмици, са участвали осем здрави доброволци. Изследователите анализирали кръвта на доброволците на различни интервали от време: преди началото на експеримента, на 7, 14 и 21 дни от началото на експеримента и накрая седмица след края му.

Учените откриват, че Т-клетките на доброволците се променят, по-точно „генната експресия“, тоест включването или изключването на гените. Генната експресия се променя значително още след 7 и 14 дни безтегловност, но най-значимите промени настъпват след 14 дни.

Т-клетъчните гени също изглеждат по-„незрели“ по време на експеримента, като се държат така, сякаш все още не са срещали вируси или други заболявания. И това може да има отрицателни последици за здравето на астронавтите.

„Т-клетките започваха да приличат на така наречените наивни Т-клетки, които все още не бяха изправени пред атаки на имунната система. Това може да означава, че им отнема повече време, за да се активират и да станат по-малко ефективни в борбата с тумори и инфекции“, коментира резултатите Карлос Галардо Дод, съавтор на изследването.

Забележително в това проучване е, че след 21 дни на излагане на микрогравитация, Т-клетките на доброволците изглежда се адаптират към безтегловността и генната експресия в клетките се връща до почти нормални нива. Въпреки това, 7 дни след края на експеримента, някои от първоначалните промени в генната експресия, причинени от безтегловността, се наблюдават отново.