Какво е трипофобия?

Гледането на пчелна пита плаши ли ви, кара ли ви да се чувствате неспокойни или отвратителни по някакъв начин?

Какво ще кажете за шушулките от лотосови семена, за ягодите или за мехурчетата в шоколадовото блокче?

Ако е така, може би страдате от някаква степен на трипофобия!

Какво всъщност представлява трипофобия?

Трипофобия е наименованието на състояние, при което човек изпитва отвращение към струпвания на малки дупчици, неравности или повтарящи се кръгли модели.

Други примери за потенциално предизвикващи дразнители са корали, морски гъби, очи на насекоми, балончета и пори по кожата.

Терминът е въведен в интернет форум, в който хората се събират, за да обсъдят отвращението си от някои предизвикващи отвращение изображения.

Думата е съчетание от гръцките думи trýpa, което означава „дупка“, и phóbos, което означава „страх“.

Въпреки че в името ѝ има „фобия“, тя не е призната за официална фобия.

Проучванията върху състоянието са ограничени, а наличните изследвания са разделени по въпроса дали то трябва да се счита за разстройство, което може да се диагностицира медицински, или не.

Тя е доста често срещана, като едно проучване, публикувано през 2013 г. в списание Psychological Science, установява, че 16 % от участниците изпитват чувство на отвращение или дискомфорт, когато гледат изображение на шушулка от лотосово семе.

Какви са симптомите на трипофобия?

Подобно на всички фобии, трипофобията може да предизвика редица симптоми.

Те могат да бъдат от леки (гуша, сърбеж, чувство на отвращение) до по-тежки (тревожност, повръщане и пристъпи на паника).

Някои хора изпитват такъв прекомерен страх и страдание в отговор на гледката на предизвикващи ги образи.

Това дори може да започне да пречи на нормалното функциониране на живота им и може да им бъдат предписани лекарства или терапия за преодоляването му.

Има ли лечение за трипофобия?

Не съществува специфично лечение на трипофобията, но повечето фобии се лекуват с „експозиционна терапия“, така че тя вероятно ще бъде ефективна и при лечението на трипофобията.

Терапията на експозиция е метод, при който страдащият се излага на тригера в среда, в която знае, че е в безопасност, за да пренастрои мозъка си.

Тъй като тревожността е един от основните симптоми при хора, които наистина се борят с трипофобията си, друг метод за преодоляване на фобията може да бъде овладяването на тревожността.

Съществуват редица терапевтични методи за говорене, за които е доказано, че са много ефективни при справяне с тревожността, като например CBT, а също и медикаменти.

Какво причинява трипофобията?

За разлика от други фобии, преобладаващата емоция, която често се описва от хората с това отвращение, е по-скоро отвращение, отколкото страх.

Трипофобията обикновено се предизвиква предимно от визуални стимули, но някои страдащи съобщават, че срещането на повърхности с вдлъбнатини или дупки също е отключващ фактор за тях.

Учените обаче смятат, че не самите дупки предизвикват реакцията, а по-скоро това, което те представляват.

Дупките често се асоциират с опасност; мисълта, че може да паднете в някоя от тях или какво може да се крие в нея, предизвиква неприятната реакция.

Кендал Дженър от „Keeping Up with the Kardashians“ се изяви като трипофоб и е идеалният пример за това. В блога си тя пише: „Не мога дори да гледам малки дупчици, това ми причинява най-лошото безпокойство. Кой знае какво има там?“

Появата на дупчици или неравности по начин, който може да предизвика трипофобия, също прилича на кожен обрив или други патологични оплаквания, като варицела или краста.

Биологично сме устроени така, че да се отвращаваме от появата на тези състояния като средство за защита от потенциални заразни болести.

Има ли еволюционна теория?

Случва се много опасни животни да показват трипофобични дупки, подутини или петна по кожата си – примери за това са алигатори, отровни змии и жаби.

Нашите предци, които може би не са били наясно с опасностите, които представляват тези животни, но са били отвратени от техните модели, биха ги избегнали и като такива са оцелели до репродуктивна възраст. Трипофобната черта би била предадена на тяхното потомство и така нататък и така нататък – като отвращението все още съществува в нашия генофонд днес.

Много трипофоби не осъзнават, че са трипофоби, докато не им бъдат представени задействащи образи.

След като прочетете тази статия, смятате ли, че може да сте трипофоб? Кажете ни в коментарите по-долу!