Какви са основните причини за проблема с боклука?

В България, както и навсякъде другаде по света, има криза с боклука. Имаме лоша репутация, когато става въпрос за боклук. Управлението на отпадъците в страната не разполага с добра инфраструктура, за да се справи с количеството отпадъци, които произвежда. Вместо това, начинът, по който системата функционира в момента, създава повече боклук, отколкото страната ни може да преработи по екологосъобразен начин.

Основните причини за проблема с боклука включват:

• прекомерно потребление;
• опаковка на продукта;
• хранителни отпадъци;
• липса на екологично образование;
• небрежност;
• разходи за рециклиране срещу евтин внос;
• липса на заводи за рециклиране.

Няколко различни аспекта водят до слабото и неефективно управление на отпадъците. Сред тях са количеството отпадъци, които страната създава, невъзможността да се извозват толкова много отпадъци,, нарастването на електронните отпадъци, зависимостта от депата за отпадъци и липсата на надеждни и рентабилни начини за рециклиране. Всички тези проблемни области водят до голям проблем в системата за обработка и рециклиране.

Много отпадъци

Един от аспектите на тази лоша инфраструктура е свързан с количеството отпадъци, които България създава. Доклад от 2018 г. показва, че България произвежда средно повече отпадъци, отколкото други западни държави. Колко точно се произвежда? Е, през 2016-2017 г. те са били 45 милиона тона. Тези отпадъци идват от използването на пластмаса, дизайна на опаковките, нарастващия брой електронни отпадъци и хранителните отпадъци.

Не можем да изнасяме толкова много отпадъци

Целият този боклук трябва да отиде някъде. Много от другите страни бяха избрали стратегията да изпращат отпадъци в Китай, което се очертаваше като добра стратегия и за нас, но промените в политиката на Китай през 2018 г. по отношение на това какъв вид отпадъци ще приема и преработва от други държави направиха невъзможно страната да изпраща толкова много боклук в чужбина, колкото е необходимо.

И тъй като все повече страни следват примера на Китай и стават все по-строги по отношение на това какви отпадъци ще внасят и обработват, системата на България може да бъде допълнително натоварена, ако инфраструктурата не се подобри.

Недостатъчно рециклиране

Рециклирането на боклук в България се извършва чрез центрове и системи за селективно събиране и преработка на различни видове отпадъци. Въпреки че страната е сравнително нова в рециклирането и екологичните практики, в последните години има увеличен интерес и усилия за оптимизиране на процесите.

Ето някои ключови аспекти на системите и центровете за рециклиране на боклук в България:

1. Селективно Събиране: В много градове и населени места в България се използва система за селективно събиране, която позволява гражданите да разделят отпадъците им на различни категории като хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса и биоотпадъци. Събраните материали се препращат към специализирани центрове за рециклиране.
2. Преработка и Рециклиране: В страната има различни центрове за преработка и рециклиране на материали. Тези центрове обработват събраните материали, за да ги превърнат в нови продукти или суровини, които могат да бъдат използвани отново. Например, хартията се рециклира, за да се произвеждат нови хартиени продукти, а стъклото се преработва и се използва отново за производството на стъклени контейнери и опаковки.
3. Системи за Задължително Рециклиране: През 2021 г. беше приет Закон за управление на отпадъците, който въвежда задължителни цели за рециклиране на определени видове отпадъци. Този закон налага на организациите и обществените институции задължение за разделно събиране и рециклиране на отпадъците, както и въвежда системи за следене и отчитане на техните практики.
4. Сдружения и Неправителствени Организации: В България има множество неправителствени организации и инициативи, които насърчават и обучават гражданите и предприятията в областта на рециклирането и опазването на околната среда.
5. Интеграция с Европейски Програми: България работи в сътрудничество с Европейския съюз за подпомагане на екологичните практики и усъвършенстване на системите за рециклиране.
6. Образователни Програми: Училищата и образователните институции в страната изпълняват образователни програми, които обучават учениците и студентите за важността на рециклирането и начините, по които те могат да участват активно в тази дейност.

Използването на центровете и системите за рециклиране в България се очаква да продължи да расте и да се усъвършенства в бъдеще, като страната се адаптира към международните стандарти и насърчава устойчивото управление на отпадъците.

Замърсено рециклиране

Понякога материалите, които трябва да отидат в центровете за рециклиране, са били отделени неправилно. Примери за това са металът, който се поставя заедно с картона, или различни видове пластмаса, които трябва да се разделят, които се поставят заедно. Това може да доведе до замърсяване на цялата партида поради използването на различни процеси за рециклиране на различни материали и при различни температури.

Недостатъчното рециклиране означава, че компаниите произвеждат повече продукти от суровини. Това води до все повече и повече отпадъци в дългосрочен план.

Електронно потребление

Друго нещо, за което трябва да се помисли, е тенденцията да се купува най-новата електроника и колко хора или компании обновяват телефони и компютри, въпреки че притежаваните от тях все още работят правилно.

Това води до нарастване на електронните отпадъци и ако хората не ги предадат за повторна употреба или рециклиране, те често се озовават на сметището заедно с всичко останало. По-високите равнища на потребление на продукти водят до производството на още повече такива, а след това до превръщането на повече изделия в твърди отпадъци с течение на времето. С други думи, нуждата от „най-новите и най-модерните“ технологични устройства е опасен начин на мислене. Ако хората не поемат отговорност, когато става въпрос за рециклиране на електроника, това често води до изхвърляне на напълно добри изделия.

Зависимост от депата за отпадъци

Въпреки значителния напредък, постигнат в областта на управлението на отпадъците в България, все още съществуват няколко минуса и предизвикателства, свързани с депата за отпадъци в страната:

1. Липса на Съвременни Технологии: Много депа в България не разполагат със съвременни технологии и оборудване за преработка и обработка на отпадъци. Това означава, че процесите за разпространение на отпадъците в природата или на свалки често са неефективни и вредни за околната среда.
2. Недостатъчен Контрол и Мониторинг: Контролът и мониторингът на депата за отпадъци в България често се извършват неадекватно, което може да доведе до нелегално изхвърляне на отпадъци и незаконни депа. Този проблем може да подкопае усилията за рециклиране и устойчиво управление на отпадъците.
3. Опасни Отпадъци: Някои депа в България могат да съдържат опасни отпадъци, които изискват специално оборудване и технологии за безопасно управление. Липсата на адекватни фасилитети за обработка на опасни отпадъци може да представлява риск за околната среда и човешкото здраве.
4. Липса на Ефективност в Рециклирането: Въпреки усилията за развитие на системи за селективно събиране, ефективността в рециклирането все още може да бъде подобрена. Често се смесват различни видове отпадъци в съдовете за селективно събиране, което затруднява процеса на преработка.
5. Социални Проблеми: Депата за отпадъци могат да бъдат източник на социални конфликти и протести, особено когато те се планират или строят близо до населени места. Това може да представлява предизвикателство за устойчивото управление на отпадъците.
6. Нецентрализирано Управление: Управлението на отпадъците в България не е централизирано и често се осъществява на местно ниво, което може да доведе до недостатъчна координация и различни практики в различните области на страната.
7. Финансови Предизвикателства: Финансирането на съвременни депа и технологии за обработка на отпадъци може да бъде предизвикателство за бюджетите на общините и регионалните органи.

За да се решат тези минуси и предизвикателства, е необходимо устойчиво и иновативно управление на отпадъците в България, както и инвестиции в съвременни технологии и образование на обществото по въпросите на рециклирането и опазването на околната среда.

Неизбиране да се купуват рециклирани продукти

Част от процеса на рециклиране, за която мнозина забравят, е купуването на продукти от рециклирани материали. Ако потребителите не избират да купуват продукти с рециклирани опаковки, тогава ниският пазар и по-високите разходи за тях правят производството им непривлекателно за компаниите. Това отхвърля целта на рециклирането им в началото. Това е призив към българското правителство да въведе иновативни мерки, които да стимулират потребителите да купуват продукти, произведени от рециклирани на място отпадъци.

Създаването на нови продукти от рециклируеми отпадъци струва по-скъпо

Освен това има и разходи за рециклиране. Според статия на уебсайта на World Wild Life, „живеем във време, когато използването на първична пластмаса е все още по-евтино от рециклирането на пластмасата, която вече е в обращение„.

Ако преработката на рециклируеми продукти е по-скъпа, отколкото създаването на продукти от първични материали, това е по-малко привлекателен бизнес модел. Компаниите искат да бъдат печеливши предприятия, така че се нуждаем от решение, което да привлича компаниите да изберат пътя на рециклираните стоки. Отново е необходимо да се разработят потенциално гениални правителствени стимули, за да се насърчи закупуването на продукти, които са опаковани в рециклирани материали.

За съжаление има случаи, в които рециклируемите материали преминават през процеса на сортиране и са готови да бъдат използвани отново. Но вместо това просто стоят някъде, вместо да бъдат превърнати в нови продукти. Това се нарича складиране и означава, че процесът на рециклиране остава незавършен.

Пример за това е как компаниите за рециклиране в цяла България са се сблъскали с проблем при приемането на рециклируемо стъкло. Тъй като е по-евтино да се внасят определени стъклени продукти, отколкото да се използва рециклирано стъкло за производството им, тези компании трудно намират предприятия, които да приемат стъклото. Вместо това то се натрупва в тези центрове за рециклиране и просто стои там. В тези ситуации рециклируемите материали все още се третират като малко по-добри от отпадъци, а предприятията за рециклиране са на ръба на това да бъдат използвани като депа за отпадъци, вместо за важната им цел да връщат материали в икономиката.

Необходимостта от по-кръгова икономика

Представете си, че всички наши пластмаси се събират в голям мащаб и всеки използва рециклирани настилки, а не нов дървен материал. Това поне би противодействало на част от масовите строителни отпадъци.

Необходимо е време, за да се направи такава голяма промяна, но когато България и нейният народ се ангажират с намаляване на отпадъците, те могат да се справят с тази криза с боклука. Можем да се съсредоточим върху това как генерираме отпадъци в собствените си домове. Опитайте се да приложите стратегии за намаляване на вашия принос към националната ни криза с отпадъците.

Искате ли да научите повече за това как да помогнете за намаляване на отпадъците? Прочетете някои от другите ни статии, като например „Какви са ползите от метода за компостиране на птичи тор„.