10 любопитни факта за Плутон
Дата: 08.11.2023
Съдържание:
Плутон е деветата планета в нашата Слънчева система в продължение на 76 години – от откриването му през 1930 г. от Клайд Томбо до прекласифицирането му като планета джудже през 2006 г. от Международния астрономически съюз (МАС).
Търсенето на Плутон започва много по-рано, през 1906 г., когато Пърсивал Лоуел основава обсерватория, за да търси потенциална девета планета, която нарича „Планета Х“.
Лоуел не доживява да види откриването на Плутон, а десетгодишната съдебна битка на съпругата му с обсерваторията за неговото наследство означава, че търсенето на „Планетата Х“ е възобновено едва през 1929 г.
За съжаление на Лоуел е доказано, че неговата „Планета Х“ никога не е съществувала в действителност, но орбитата на измислената планета съвпада с тази на Плутон и пряко допринася за откриването на Плутон.
И така, какво знаем за Плутон и защо той вече не е планета?
Плутон е планета джудже
Статутът на Плутон като планета е поставен под въпрос от 1992 г. насам, след като учените откриват няколко други обекти с подобни размери в съседство с Плутон.
На 5 януари 2005 г. е открита планетата джудже Ерис, която е с 27 % по-масивна от Плутон, което поражда необходимостта от ново определение на термина планета.
През 2006 г. Международният астрономически съюз (IAU) създава официална дефиниция, според която „планетата“ трябва да отговаря на три условия:
- Тя трябва да обикаля около Слънцето.
- Тя трябва да е достатъчно голяма, за да може собствената ѝ гравитация да я закръгли.
- Тя трябва да е „разчистила района“ около себе си, като не оставя други тела, сравними по размер, в орбитата си.
Плутон не отговаря на третото условие. Продължавайте да четете, за да разберете защо!
Плутон е част от пояса Кайпер
Поясът на Кайпер е околозвезден диск, който се намира точно отвъд орбитата на Нептун.
Той е съставен от ледени „обекти от пояса на Кайпер“ (KBOs), първият от които е открит през 1992 г. и е наречен Албион.
Известни са хиляди КБО, но се предполага, че съществуват стотици хиляди.
В пояса на Кайпер има редица планети джуджета, включително Хаумеа, Макемаке и Плутон, от които Плутон е най-големият.
Понякога Плутон е известен като „кралят на Пояса на Кайпер“, но истинското му име от 2006 г. е 134340 Плутон.
Плутон има близнак!
Плутон има пет известни луни: Харон, Никс, Хидра, Керберос и Стикс.
Най-голямата от тях, Харон, е наполовина по-малка от самия Плутон и винаги остава привързана към Плутон.
Това означава, че едни и същи страни на Плутон и Харон винаги са обърнати една към друга, което, в комбинация с размера на Харон, накара много учени да ги нарекат „двойна планета джудже“.
Харон е и единствената сферична луна на Плутон; останалите четири са малки и с неправилна форма. Най-голямата луна е Хидра, чийто диаметър се оценява на 32 мили (51 км).
Плутон е десетата по големина планета в нашата слънчева система
Плутон, с радиус 715 мили (1151 км), е само половината от ширината на Съединените щати.
Въпреки това той все още може да се похвали с титлата девето по големина тяло в нашата Слънчева система и десето по масивност.
Когато учените наричат даден обект „масивен“, те имат предвид неговото тегло и плътност.
Плутон е съставен предимно от лед, който е с по-малка плътност от скалите, поради което Плутон е по-малко масивен, отколкото голям.
Деветият най-масивен обект в Слънчевата система е Ерис – планетата джудже, чието откриване доведе до прекласифицирането на Плутон в планета джудже.
Плутон е по-голям от Ерис, но масата му е с 27% по-малка, защото Плутон има малко скалисто ядро, покрито с дебела мантия от воден лед. Тази ледена мантия е с много по-малка плътност от скалистите материали, от които е изградена Ерис.
Орбитата на Плутон е овална, а не кръгова
Орбитата на Плутон го извежда по-високо над равнината на Слънчевата система, отколкото която и да е от планетите. Осемте планети обикалят около Слънцето в сравнително плоска, кръгова формация, докато орбитата на Плутон е наклонена на 17°.
Орбитата на Плутон е ексцентрична, което означава, че се движи по овална форма около Слънцето, а не по окръжност. Това означава, че периодично Плутон е по-близо до Слънцето, отколкото Нептун.
Плутон има буквално ледено сърце
На 14 юли 2015 г. космическият апарат „Нови хоризонти“ стана първият космически апарат, който прелетя покрай Плутон, като използва гравитацията на Юпитер, за да достигне до далечната планета джудже.
Това даде възможност на учените да видят повърхността на Плутон по-ясно от всякога.
На планетата джудже се вижда бледо образувание с форма на сърце, наречено Томбо Реджио.
Западната половина на „Сърцето“, Спутник Планиция, представлява широк 621 мили (1000 км) басейн от замръзнал азот и въглероден оксид.
Източната половина на „Сърцето“ съдържа планини, изградени от воден лед, които достигат до 11 000 фута (3,35 км) височина.
Една година на Плутон е дълга 248 земни години
Плутон обикновено се намира на 3,7 милиарда мили от Слънцето, или на 39 астрономически единици (AU). 1 AU е средното разстояние между Земята и Слънцето.
Това огромно разстояние означава, че на Плутон са необходими 248 земни години, за да завърши една обиколка.
Това означава, че през 76-те години, в които Плутон е класифициран като планета, той не е завършил нито една обиколка около Слънцето.
А и един ден на Плутон е равен на 153 часа (6,39 дни) на Земята.
Плутон е наречен ан 11-годишно момиче
Венеция Бърни, младо английско момиче с подчертан интерес към космоса и класическата митология, предлага името Плутон по името на римския бог на подземния свят.
Тя го предлага на Фалконър Мадан, неин дядо и бивш библиотекар в Оксфордския университет.
Мадан предава името на професора по астрономия Хърбърт Хол Търнър, който е толкова впечатлен от него, че го изпраща в обсерваторията Лоуел, където Плутон е открит за първи път.
В крайна сметка името е подложено на гласуване, като служителите на обсерваторията избират между 3 различни имена: Минерва, Кронос и Плутон. Плутон получи всички гласове.
А малката Вирджиния получила от дядо си 5 паунда, което е приблизително 400 щатски долара (300 паунда) в днешни пари.
Плутон се замъглява през лятото
Повърхността на Плутон е ледена, предимно азотен лед и лед от въглероден оксид, с няколко планини от воден лед, разположени наоколо.
Когато Плутон е най-близо до Слънцето, ледът на повърхността му сублимира (процес, при който твърдата материя се превръща директно в газ) в мъгливи газове, в резултат на което се издигат слоеве мъгла и създават тънка атмосфера около планетата.
Изненадващо, Плутон не е толкова тъмен
Слънцето свети с около 1/900 от яркостта на Плутон, колкото на Земята, като на светлината са необходими 5 часа и 28 минути, за да стигне от Слънцето до повърхността на Плутон.
За сравнение, до нас на Земята светлината на Слънцето достига само за 8 минути.
От любимата ни девета планета до планета-двойно джудже, която може да се похвали с десетата по големина маса в Слънчевата система, Плутон е на бавно влакче в увеселителен парк, откакто знаем за него.
Учените са успели да станат свидетели на планини, ледени равнини и дори метеорологични условия по повърхността му.
След прекласифицирането му в планета джудже през 2006 г. научихме повече за Плутон и повърхността му, отколкото за 76-те години, през които е бил планета.
Дори съседният на Плутон пояс на Кайпер е идентифициран и изучен пряко в резултат на съществуването на Плутон.